Продължавам напред
Вчера нещо нямах музата да пиша в блога, затова сега реших да си оправя грешката и да разкажа горе-долу какво съм правил от тогава насам. Ще започна с това, че ме събуди моето най-любимо същество 
И то как ме събуди! Хвърли се върху мен. Обожавам такова събуждане (от любимия човек). Прекарахме деня заедно, като към 15.30 я изпратих към баща й. На спирката срещнахме една нейна приятелка (от съседния клас) и с нея отидохме в Матинето (едно кафене точно до нас). Там трябваше да чакаме човек, с който тя уж имаше уговорка, но той дойде към 18.00 чак. Дотогава аз я “спасих” от чакането навън в снега. След това се прибрах и седнах на моето любимо място, а именно – пред компютъра. Не помня особено много с какво съм се занимавал…хмм…Сигурно съм цъкал някоя игричка. Помня, че към 23.30 си пуснах филмче (ghost rider, нищо че го гледам за втори път). След това ми се губи пак какво съм правил, но като цяло си легнах към 03.30…Не за друго, ами от днеска почваме даскалото и трябваше да ставам рано според моите стандарти. Спаси ме само това, че сме втора смяна.
А днес какво се случи. Станах към 12, въпреки, че алармата се опитваше да ме събуди от 10.20 още. Приготвих се набързо и отидох на даскало. Първи час – немски. Едвам го издържах. Абсолютно нищо не разбирам от немски! Слушам внимателно, гледам, когато разчета какво пише на дъската даже си пиша… Но абсолютно ми е непонятен тоя език! Втори и трети час – Информатика. Работа с excell и естествено фасулска работа. На мен това са ми любимите часове, и винаги съм най-добрия (от 7ми клас още). След това карахме два часа математика, обаче целия клас беше в такова настроение, че само си лафехме. След това дойде и химията и даже тогава беше приятно. Даскалката ме накара да направя една презентация, и естествено щом е свързано с компютри, аз се справих отлично. Само не знам дали ще ми пише някаква оценка. След това си тръгнахме със съседа (съученик ми е) и отидохме да вземем приятелката ми от даскало (и тя е втора смяна и точно като отидохме тя излезе). Съседа реши да се прибира, а с нея отидохме до Матине. След това я изпратих на спирката. Прибрах се, и два часа горе-долу ми се губят (докато не почнах да пиша тук).
Абе звуча така сякаш съм в някакво вечно пияно състояние… тя и майка ми наскоро ме нарече алкохолик. Да, ама аз не пия… много…често… . На 29ти правехме купон и от тогава не съм пил… (още не мога да повярвам, че след такова количество не можах да се натряскам!) На 31ви (Нова Година), си бях вкъщи и пих бира, ама нищо ми нямаше. Пак. Нищо, че бяха над 2 литра и ги изпих за по-малко от 20 минути…
То това блогче се превърна в нещо като дневник май… Хората правят блогове за да се види с какво се занимават. Примерно, ако си разработчик на софтуер, си правиш едно блогче и там пускаш най-новите релийзи на програмките, които се разпространяват свободно… Затова от следващия път най-вероятно ще пиша относно нещата с които се/бих искал да се занимавам. Нищо, че никой не го интересува особено това, аз ще си пиша. А след време като почна да правя и програми (работи се по въпроса), ще пускам и тях До нови срещи.
778 views
Решение Първи крачки в света на блогването