Старт на най-големия ускорител на елементарни частици
В 10.30 българско време в Женева бе задействан най-мощният в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големият андронен колайдер (LHC), съобщи АФП.
В съобщение на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) се казва, че датата 10 септември е била избрана, след като успешно е завършило охлаждането на всички сектори на Големия адронен колайдер до температура, близка до абсолютната нула.
“Официалното освещаване е насрочено за 21 октомври тази година”, заяви за БТА чл. кор. Йордан Стаменов, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, член на Съвета на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Преди това протоните ще бъдат пуснати по колайдера. По данни на ИТАР-ТАСС експериментът на 10 септември ще бъде предаван пряко по Евронюз.
Ускорителят на частици на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) е изграден с усилията на всички водещи физици на планетата, предаде “Вести”.
Физиците се надяват, че Големият адронен колайдер, за създаването на който са били необходими 14 години и са вложени 8 милиарда долара, ще позволи да бъде получена достоверна информация за произхода на Вселената, да бъдат разбулени много от нейните тайни.
Големият адронен колайдер ще пресъздаде условията непосредствено след Големия взрив – една трилионна част от секундата след настъпването му – чрез сблъсък на два лъча частици при скорост близка до тази на светлината.
Експериментите в колайдера ще позволят на физиците да намерят отговора на основни въпроси, например как частиците придобиват маса.
Той ще изследва също тъмната материя и защо има повече материя от антиматерия, припомня Ройтерс.
“Скоро първите протони ще се сблъскат и тайните на нашата Вселена ще започнат да се разкриват”, се казва в изявление на ЦЕРН.
След като Големият адронен колайдер започне работа, ще е необходима вероятно една година, за да възникне “нова физика”, уточнява говорителят на ЦЕРН Джеймс Джилис.
Строителството на 27-километровия Голям адронен колайдер на дълбочина 100 м започна през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят. 6000 от тях са от ЕС. Българските специалисти са 35.
В колайдера два снопа частици ще се движат с огромна скорост в противоположна посока. На редица места техните пътища ще се пресичат, което ще позволи сблъсък. Частиците ще бъдат насочвани от няколко хиляди свръхпроводящи магнита. Последствията от сблъсъка ще са в основата на изследванията.
Около Големия адронен колайдер вече се разпространяват много легенди. Например, че в ускорителя може да се образува черна дупка, която да унищожи самия колайдер и дори да погълне териториите на Франция и Швейцария.
От доклад за безопасността обаче, публикуван от ЦЕРН, става ясно, че Земята няма да бъде погълната от черна дупка при провеждането на най-мощния в света експеримент в областта на елементарните частици, когато заработи Големият адронен колайдер на ЦЕРН, предаде Би Би Си.
“Нашият институт е един от най-активните участници в опитите, които ще се правят там – по-специално в инсталирането на камери на детектора CMS, един от двата основни експеримента на ЦЕРН”, заяви за БТА чл. кор. Йордан Стаменов, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, член на Съвета на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).
С помощта на CMS и на детектора на частици АТЛАС, които са близки по значение, ще се определят основните параметри на взаимодействие на елементарните частици при свръхвисоки енергии, ще се установи евентуалното наличие на нови елементарни частици в съответствие със съвременните теоретични предсказания, поясни чл.кор Стаменов.
CMS е абревиатура на компактен мюонен соленоид. Представлява цилиндър, дълъг 21 метра, с диаметър 16 метра. Теглото му е 12 500 тона. Той съдържа огромен свръхпроводящ магнит, 13 метра дълъг и 6 метра в диаметър.
Чрез детектора CMS ще се засичат данните от ускорителя LHC, в който ще се възпроизведат условията на Големия взрив чрез сблъскването на два потока от частици със свръхвисока енергия, движещи се със скорост, близка до тази на светлината.
Българската страна – една колаборация на сътрудници на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Софийския университет “Св. Климент Охридски” – произведе част от необходимите мюонни камери (около 180), плюс електрониката, която ги захранва, каза чл. кор. Йордан Стаменов.
Те бяха изследвани с частици от космическо лъчение в България и след това пренесени в ЦЕРН и изследвани отново там. “Нямаше никакви забележки” – заяви чл.кор. Стаменов. С участието на наши сътрудници, ръководени от Владимир Генчев, беше извършен монтаж на място.
653 views
Гигантски ускорител на протони може да погълне планетата Прашки и пясък