Aleksey's blog

Welcome to my world…

Що е пръдня и има ли тя почва у нас?

Мда, миризлива тема. Миризлива ама какво да се прави, дет се вика човещинка. Тъй де на кого не му се е случвало “да си пусне душата”. Кофти е ако стане на публично място и особено ако те забележат. Иначе от чисто научно-биологична гледна точка си е нормално човек да освободи газовете след обилно хранене с фасулец например. Между другото фасулеца и въобще бобовите растения са най-добрата суровина за производството на качествената пръдня. За пръднята може да се говори много, особено имайки предвид, че темата не е изчерпана като разни други физиологични теми (е вижте що сайтове има за пиене, хранене, секс и пр. други телесни потребности), обаче (изоставяйки с доста голямо съжаление темата за същността на пръднята) завръщайки се в лоното на приличието бих искал да задам простичкия въпрос: “Що е пръдня и има ли тя почва у нас?”

в частност къде по точно има почва? Обикновено, като си говорим за пърдене, незнайно защо хората си представят дебел, умерено тъп, средностатистически простак, който след звучното “рррррр … прсррр … грррряяаааа…пук” се ухилва точно като домакиня от реклама за прах за пране. Що бе душко? Ми нормалните хора нямат ли право да изпуснат балончето? Е, аз например работя с едно младо, русо девойче. На него не му пречи да попръцква. То първия път бая се позачудих, отде иде тоя така познат и все пак нетрадиционен за учреждението, в което си изкарвам хляба, аромат. Сред кратък анализ на тежката, задушлива миризма, с лек дъх на кисело, все пак заключих, че въпреки голямото ми желание гореупоменатата миризма да има друг произход, то източникът е именно дупето на моята колежка.
Бравос! Бива ли таквоз чудо? Не, че искам да дискриминирам по какъвто и да било начин младата си колежка, ама може ли така! Ми ако влезе някой? Кво? Като сбръчи нос и му се просълзят очите аз от приличие да кажа засрамено “То, майка е виновна … от ланшния фасул ще да е”.
Класика си е обаче пръдня консервирана в тясно и затворено пространство. Идеално е ако пространството се ползва често и от много хора. Ведомствения асансьор е идеалното място за социални експерименти от тоя тип. Тъй като от научно-социологическа гледна точка тази ситуация има стойност като откритието на колелото за механиката, на темата е дадена огромна, дори необичайна гласност – ситуацията стана модел дори в рекламите. Та без да се отклоняваме – в асансьора можете да бъдете убедени, че няма да загубите нито една миризлива молекула на вятъра. Любимото изпълнение е да се качиш сам в асансьора (забележете) на третия етаж, пускаш една задушливка, слизаш на втория и на бегом по стълбите до първия. Целта на последното физическо упражнение е да бъдете на етаж с възможно най-голям пътнико-поток, за да имате възможност да се насладите на удоволствието, което сте доставили на другите. Спирането на втория етаж е все пак предпазна мярка (никой няма да ви заподозре ако слезете по стълбите) срещу евентуалното ползване на асансьора от висш началник – все пак възможно е той да не е почитател на газовото изкуство.
Все пак най-стойностна си е пръднята по време на хранене. Идеално е изпълнението обаче да е беззвучно, сред много хора, преди обяд. Гарантирам ви, че дори да сте последни на опашката до вас ще остане от качественото плюскане.
Типичен пример за разхищение, липса на уважение към собствените усилия и пълно незачитане на културните интереси на околните е пърденето по улицата. Шанса някой да успее да облепи лигавицата на носа си с вашите фекални молекули, които прилежно сте изстреляли във въздуха е горе долу същия като да уцелите шестица от тотото. Говорейки за фекални молекули, предполагам за никого не е тайна, че с акта на пърдене наистина във въздуха започват да се носят молекули със съответния състав (за тези, които не са любители на химията и са пропуснали часовете за атомите и молукулите: представете си как след мощното гррръърррррррфссулррргрък из въздуха плават мънички парченца л…а). Не случайно, ако се изрешете мощно по Витошка например ще получите презрителни погледи както от защитниците, така и от противниците на газовото изкуство.

Съчетанието звук и миризма е неповторимо при определени (лабораторни) условия – определена влажност на въздуха и акустика. В домашни условия бихте могли да постигнете подобен резултат в банята. Лошото е, че обикновено няма публика.

Та, тъй като леко се изместихме извън основната теза, не е зле да се замислим и върху комуникационните качества на пръднята. В частност това е прекрасен начин, деликатно, но категорично да подхврълите на шефа си, че не сте съгласен с неговото становище (най-добре използвайте отработената тактика в асансьора). Пръднята си има незаменими достойнства при разтурването на любовни връзки. Ароматното газче е силен коз и винаги е тежък аргумент в чисто мъжка компания, освен това обикновено може да послужи и като средство за разкършване на разговорите. Особена почит към ректалните звуци се изказва в казармата. Знайни и незнайни поети са издигали в култ, този така разпространен начин на общуване в армията : “Пърди, сери – службата върви”; “Редник на пост пърдеше, службата течеше”

В заключение: незнайно защо, темата за пърденето не е сред най-уважаваните сред обществото. Въпреки незаменимите доказателства за чисто социалният принос на добрата пръдня, все още почитателите на настройката на ректума са твърде малко. Редно е това свойство дадено ни от майката природа да бъде оценено и оползотворено от нас.

  • Този текст е копиран от друг сайт. Авторските права принадлежат изцяло на автора! Копиран е тук, само от любителска гледна точка.

А така и така съм я подкарал на простотия…

Ода за Пръднята

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал…

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз…

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма –
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой…

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде…
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде…

Трагедията беше нечовешка –
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка… бобена пръдня…

1,364 views

, , , , , ,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *